- Кой съм аз? – попитало едно момче своя Учител.
- Ти си това, което мислиш – отвърнал той.
- Не те разбирам - учудило се момчето.
- Представи си, че в полумрака, на улицата се виждат силуетите на двама души, които се прегръщат.
„Това са майка и татко” – ще си помисли детето.
„Това са двама влюбени” – ще си помисли девойката, която мечтае за любов.
„Това са приятели, които не са се срещали дълго време” – ще си помисли човекът, който се чувства самотен.
„Това са двама търговци, сключили добра сделка” – ще си помисли човек, който търгува.
„Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване” – ще си помисли майката.
„Това са двама души, които се бият до смърт” – ще си помисли убиецът.
„Кой ги знае защо се прегръщат?” – ще си помисли безчувственият човек.
- На всеки човек мислите са различни в зависимост от това кой е и какво „вижда“ не с очите, а с ума и сърцето си - завършил Учителя.