Шофирането или поведението на шофьора на пътя по време на шофиране са един от най-ярките примери за това как изглежда на пътя един невротик или човек, страдащ от чувство за малоценност. Хиляди хора по света не понасят някой да ги изпреварва по време на шофиране. А това си е чисто „невротична реакция“. „Никой не може да бъде по-напред от мен, аз съм най-добрият“ – си казва в такава ситуация невротикът.
Шофьорът, страдащ от чувство за малоценност се държи враждебно. Той изпитва нужда винаги да се съревновава, без значение дали шофира или не - колко е мощна колата му, каква марка е, каква максимална скорост е развил докато кара и т.н.
Най-често срещаните реакции на шофьора - невротик са две – агресивност или бягство. „При шофиране добре позната е агресивната невроза - подтиснат гняв, обиди, остри думи, яростни изпреварвания и т.н. Що се отнася до бягството, често пъти то е прикрито под фалшивата невъзмутимост…“ Например държането на волана само с една ръка, говоренето по мобилен телефон или пушенето по време на шофиране демонстрира фалшиво спокойствие и безразличие.
Невротизираните шофьори реагират враждебно, ако някой започне да критикува шофирането им, реакциите им, мощността на колата.
„Ако бяхме в състояние да излекуваме милионите автомобилисти от чувството им за малоценност, броят на катастрофите щеше да се намали наполовина. Така щеше да се прекрати глупавата надпревара, в която се впускат невротиците-шофьори, защото никога не признават безсилието си…“
Използваните цитати са от „Фантастичните победи на модерната психология“, Пиер Дако, 2015 г.