Дълбочината и мощта на отпечатъка, който оставяме като родители в детската душа, не се поддават на никакво сравнение. По - силна е само Природата.
Реалността за детето е един малък свят, който ни се струва нищожен, но за него той е цялата Вселена. То се опитва да подражава на нашия, на света на възрастните, но като сън се отклонява и се разпада. Ние не винаги можем да го разберем, негодуваме. Искаме да мислим, че нашето дете живее с нас и благодарение на нас, а се оказва, че то живее само редом с нас. Неблагодарно е, не знае цената нито на парите, нито на вещите, нито на времето, нито на здравето, а като изгуби някаква играчка или някакво петминутно развлечение, изпада в паника и отчаяние. Глупав малък егоцентрик и манипулатор, занимава се с глупости, не знае и не иска да знае кое как става, не иска да мисли, не разбира любовта и страданията ни, пречи ни да живеем, да работим и най-вече да го управляваме „за негово добро“ – безумен слепец, който се съпротивлява на водача си! Нашето чедо е малък модел на човечеството, но сме забравили, че ние сме били абсолютно същите!...
От това как ще се формират отношенията родител - дете, до голяма степен зависи как ще се формират отношенията му с връстници, учители, приятели…и с цялото му обкръжение в бъдеще.
Грижата за настоящето и грижата за бъдещето му – как да ги свържем? Детството трябва да бъде подготовка за зрялата възраст, но не за сметка на самото детство. То трябва да бъде щастливо, но не за сметка на останалата част от живота, която има същото право на щастие. Ние, като родители, желаем за детето си най-доброто и само най-доброто. Самоотвержени сме, грижовни, взискателни и правим всичко, само и само то да се чувства добре. Но задаваме ли си въпроса докъде е неговата истинска потребност, неговата необходимост от грижи и задоволяване и нашето честолюбие, предразсъдъци, нервност или просто нашата воля да властваме, да решаваме вместо съдбата.
Няколко прости възпитателни препоръки, които можем да използваме във взаимоотношенията си с децата като родители, за да изграждаме добри взаимоотношения с тях:
Когато децата ви обсипват с безброй въпроси, давайте си малко време, преди да отговорите!
Добре е да се научите да правите паузи, да се ориентирате в ситуацията, а след това да реагирате. По-добре нищо да не кажете, отколкото да кажете нещо глупаво. Бавността на по-възрастните винаги действа внушаващо.
Не насилвайте детето за нищо! Дайте му време!
„Веднага сядай да си учиш уроците“, „Яж по-бързо“, „Прибирай се веднага“ и т.н. Детето не е робот. По-добре пробвайте така: „Хайде довърши тази игра, а след това се приготви за лягане“, „Вече е късно. Време е за сън, трябва да си починеш, за да можеш утре да имаш сили отново да играеш.“ Децата обичат да им се обяснява защо трябва да постъпват така, както възрастните им нареждат. Ако детето неистово се съпротивлява, оставете го без да настоявате. Ще се убедите, че след време всичко ще стане от само себе си.
Не внушавайте отрицателното!
„Не пипай кучето, че ще те ухапе“, „Облечи се, иначе ще се разболееш“. Трудно е след време порасналото дете да се освободи от разрушителното влияние на тези „грижи“ за него. Страхът и уплахата могат да „се събудят“ по-късно на друго място.
Внушавайте положителното!
Защо родителите водят децата в психотерапевтичния кабинет, когато имат проблеми със заекване, агресия, неврози, психози и т. н? Родителите може и да не знаят, но децата идват главно, за да узнаят отново, че са добри деца и има хора, които ги обичат и уважават тях и техните потребности.
Не внушавайте нереалното!
Приказките са нужни, и то не само на децата, но истинското познание за живота е още по-нужно. Не потискайте съмненията и въпросите на децата. Не „рисувайте“ пред тях на всяка цена само една картина на света, защото така рискувате да създадете картина, която ще замъгли погледа.
Бъдете вътрешно уверени в това, което казвате!
Неувереността много бързо се усеща от децата и те започват да я използват в своя полза.
Давайте на детето отдих!
Детето има нужда от отдих не само от заповедите и разпорежданията, но и от похвалите. То има нужда от отдих, от време да разполага само със себе си, т.е. нужна му е свобода.
Давайте положителен пример на детето ежедневно!
Ако го карате да си мие ръцете преди ядене, измийте първо вие вашите. Ако искате да учи уроците си или да чете повече, покажете му, че и вие четете книги.
След свършена задача, задължително похвалете детето!
Похвалата за добре свършена работа винаги мотивира. Тя е препоръчителна дори за възрастните, а при децата прави чудеса.
Винаги намирайте време за разговор с детето!
Не допускайте фрази от типа: „Остави ме на мира, не виждаш ли че имам работа в момента“, „Сега нямам време за теб“ и т.н. да стигнат до детските уши. Това може да остави траен негативен отпечатък в неговия живот.
Из „Нестандартното дете“, Владимир Леви