Алфред Адлер е един от първите психоаналитици, който надскача теорията на Зигмунд Фройд за психоанализата и несъзнаваното. Той предполага, че освен от несъзнателни импулси, психиката на даден индивид е повлияна и от съзнателни сили, за които въздействие има социалната среда и средата, в която живеем. В основата на неговата теория стои чувството за малоценност у индивида, което е тясно свързано с неврозата.
„Чувството за малоценност е душевно заболяване. Превръща се в невроза, когато причинява на засегнатия страдания, безпокойство, страх, враждебност. Той иска да надскочи другите, да ги командва, да бъде пръв… Чувството за малоценност става реакция на цялата личност във всяка ситуация и спрямо всеки човек.“
Това поведение става „психическа нагласа“ – съзнателна или несъзнателна, която съпътства всички постъпки в ежедневието на човека.
Здравият и балансиран човек обикновено избягва страданието и се стреми към хармония. „А хората с чувство за малоценност страдат. Те изпитват дълбоко чувство на несигурност, страх и безсилие.“ И тъй като те страдат, започват да търсят изход. Търсят нещо, което да премахне страданието им.
„Как постъпва страхливецът? – става агресивен. Това важи и за човекът, страдащ от чувство за малоценност. Той търси превъзходство. Ако изпитва чувство на безсилие – търси сила. Ако е доминиран, ще се старае да стане доминиращ.“ Това Адлер нарича механизъм на компенсиране. До известна степен може да се каже, че компенсирането е спасителен пояс за човека, страдащ от чувство за малоценност. Но въпреки това то не лекува страдащия, не премахва чувството за малоценност, а само външно прикрива или заменя едно състояние с друго.
Ако не осъзнае собствената си несигурност, поради чувството си за малоценност, невротикът винаги ще има нуждата от доминиране, от превъзходство, сила, мощ, възхищение…
Много често невротизираният:
- отказва да приема съвети и противоречи на всеки, който се опита да му даде такива;
- отхвърля всякаква предложена му помощ;
- желае правото винаги да е на негова страна;
- иска в живота си „да не дължи нищо на никого“;
- иска светът да „работи“ според неговите разбирания и философия.
Компенсациите у хората страдащи от чувство за малоценност всъщност често са в услуга на обществото. Има постижения, които не са нищо друго освен компенсация на човек с чувство за малоценност. Можем да срещнем много такива хора в политиката или хора, заемащи ръководни длъжности във всички сфери.
„Доста от компенсациите приемат формата на скрита авторитарност. Невротизираните обичат да дават съвети, имат нужда да ръководят, защото това им дава усещане за власт и сила. Изпитват нужда да преподават, да обучават, да помагат на другите, да спасяват...“
Обучението, преподаването, ръководенето и помагането в основата си са благородни начинания, но никога не се знае какво стои зад тях. Не знаем какво се намира в подсъзнанието на човека, който помага, ръководи или обучава.
Ако човек извършва такива постъпки безкористно и не търси показност можем да приемем, че това е нормално поведение на балансиран човек, но ако човек чрез тях търси превъзходство, показност и власт, то те не са нищо друго освен компенсация срещу вътрешната несигурност у индивида, която изисква лечение…
Използваните цитати са от „Фантастичните победи на модерната психология“, Пиер Дако, 2015 г.